В модерната икономическа, социална и социална средаполитически условия е налице остър проблем в необходимостта от установяване на руски модел на управление. Руският модел на управление трябва да отговаря на съвременните пазарни условия и да може бързо да се адаптира към кризисни ситуации.

Формирането на управлението се осигурява отзначително влияние на някои фактори. Факторът на образованието оказва пряко влияние върху професионалната работа на главата. Много е трудно за модерен мениджър, мениджър, да се отърве от обширни многостранни знания, защото управлението е изкуство, което се основава на прилагането и прилагането на научното знание.

Държавата, по-специално руският моделдържавното управление, оказва влияние върху националните модели на управление. Руският държавен модел на управление, в зависимост от темата, може да бъде разделен на четири нива: икономиката, предприятието, единицата и гражданите. Всички тези нива са тясно свързани, но държавата влияе върху модела на управление на предприятията и компаниите. Ролята на държавата все още се крие във факта, че той определя стандартите в управлението на трудещите се. Все още обаче няма ясни изисквания към лидерите. В резултат на това един некомпетентен и неграмотен управител може значително да влоши условията на живот и работа на обикновените работници.

Образува се и руският модел на управлениепод влиянието на манталитета. Без съмнение националният манталитет оказва значително влияние върху развитието на модела на управление. Но ако има силна тенденция от страна на мениджърите и мениджърите да имат силен авторитарен стил на управление, тогава от обикновените работници липсва инициатива и липса на интерес към работата.

Говорейки за това какво, под влиянието на какви факторируският модел на управление се формира, е невъзможно да не се припомнят медиите. Медиите имат много силно въздействие върху съзнанието на обществото, включително и върху съзнанието на мениджърите. Медиите изпълняват образователна функция, образователна функция и също така отразяват истинската реалност. В процеса на формиране на национално управление трябва да се използва и опитът на чужди държави. Особено внимание трябва да се обърне на американските, европейските и японските модели. Тези типове управленски модели имат някои съществени различия помежду си, основани главно на ценности и национални принципи.

Американският модел се характеризира преди товакато цяло, твърда организация на процеса на управление. Личната отговорност на всеки служител е отличителната черта на американския модел. Европейският модел не се различава съществено от американския модел. В Европа, както и в Съединените щати, средните и малките предприятия играят важна роля в цялата икономика. Една от съществените различия на европейския модел е фактът, че в Европа дъщерните дружества, дори и влезлите в най-големите корпорации, запазват значителна част от независимостта си. Самодостатъчността може да се прояви във финансовата сфера и в сферата на иновациите.

Японският модел има своите отличителни черти. На първо място, това се проявява в това, че японците избират позиция за определен човек, а не обратното. Характерна черта на японското управление е, че се отделя голямо значение на технологичните иновации и иновации. Независимо от начина, по който руският модел на управление става, във всеки случай той все още има дълъг и труден път на развитие, в зависимост от много фактори и условия.

</ p>