Разходите са концепция за икономическа теория

Във всички средства, участващи в производството, (тогавае в обектите и средствата), както и в работната сила, инвестира се усъвършенстван промишлен капитал, чиято форма на движение е производствените разходи. Това е цената на икономическите ресурси, които предприемачът губи, за да произвежда своите продукти.

Тази концепция в икономическата теория се основававърху идеята, че ресурсите са ограничени, и трябва да търсим алтернативни начини за тяхното използване. Факт е, че изборът на конкретния метод, по който ще се произвеждат стоките, води до загуба на тези обезщетения, които могат да бъдат получени чрез използване на подходящи ресурси на методите, които отговарят най-добре на всички възможни.

В тази връзка разходите се разделят на две групи: те са външни (изрични) и вътрешни (скрити).

Външни (преки разходи) са тези, които отиватза изплащане на икономически ресурси - закупуване на суровини, оборудване, транспортни услуги, трудови услуги. Техните доставчици не са собственици на фирмата.

Вътрешните (косвени) разходи са тезиотидете на използване на собствени ресурси, неплатени. Те включват тези доходи, които предприемачът е получил при най-изгодното алтернативно използване на собствените си ресурси. Вътрешни разходи - това е и минималното плащане, което е необходимо за предприемача да продължи да работи в определена област на бизнеса.

Разграничението между преките и непреките разходи отразява два подхода за разбиране на естеството на разходите на фирмата.

1. Счетоводен подход. Тя предвижда прехвърлянето на преки разходи. Те се заплащат веднага след получаване на фактурата или фактурата. Счетоводните разходи се отчитат в баланса на фирмата.

2. Икономическият подход. Той кредитира производствените разходи както с преки, така и с непреки разходи, свързани с възможността за използване на избора на ресурси. От счетоводството икономическите разходи се отличават с размера на стойността на личните ресурси.

Цената на изгубените възможности (алтернатива) е стойността, която в сравнение със степента на риска има най-голямото плащане за избраната производствена възможност или за поведението на компанията.

Това означава, че икономическите разходи са тези,което трябва да се направи от предприемача, за да се привлекат ресурси, насочени към алтернативна употреба. Те отразяват цените на ресурсите при най-добрия възможен вариант за тяхното използване.

В зависимост от периода, през който е възможно да се променят икономическите ресурси, които фирмата придава, за да произвежда определен тип продукт, те разграничават:

- разходите на фирмата в дългосрочен план (т.е. за период, който е достатъчен за промяна на всички ресурси, които ще бъдат привлечени);

- разходите на фирмата в краткосрочен план (т.е. в интервал от време, през който поне един вид ресурси не се променя).

Разходите за последния вид се разделят на постоянна, обща, средна, променлива и граница.

Постоянни (или условно-постоянни) разходи възникват независимо от промяната в производствените обеми. Това са разходите за наем, за поддръжката на административния персонал.

Променливите разходи са пряко свързани с промените в обема на производството. Това са разходите за електричество, суровини, трудово възнаграждение на служителите.

Общите или общи разходи са разходите на фирмата за придобиване и използване на всички фактори на производството. Те се състоят от сума от фиксирани разходи и променливи.

Средните разходи се представят под формата на средна цена на единица продукция.

Границите са увеличение на разходите, които са необходими за производството на допълнителна единица продукция.

В някои случаи може да се случи, че фирмите имат необратими разходи. Те не могат да бъдат попълнени и показват:

- за загубените възможности, свързани с неправилни управленски решения;

- за разходите, които се изразходват веднъж завинаги и не се попълват, дори ако фирмата престане да съществува (например рекламни разходи).