Нива на научни знания и техните характеристики

Научни познания, като всякакви философскиконцепция, има много сложна структура. Тя е неразделна, но постоянно развиваща се система. Съществува тясна връзка между неговите елементи, но има и значителни разлики.

Основни методи и нива на научното познаниесе определят от две точки: емпирични и теоретични и се извършват с помощта на наблюдения и експерименти, както и хипотези, закони и теории. Съществуват и метатеоретични нива на научното познание във философията, които са представени от философските нагласи на научните изследвания и зависят от стила на мислене на учения.

Обмислете нивото на научното познание вфилософията ще започне с емпиричния. Първото място на това ниво на знание е действителният материал, който внимателно се изследва и анализира и на тази основа се извършва систематизирането и обобщаването на получените резултати. Това ниво работи със сензорни методи и изследваният обект се проявява предимно в външни прояви, които са достъпни за съзерцание. Знаци на емпиричното ниво са събирането на факти, тяхното описание, систематизиране и обобщаване на данните под формата на класификация.

Тези нива на научни знания, които в своитеосновани на емпирични методи, помагат да се овладее изследваният обект чрез сравняване, измерване, наблюдение, създаване на условия за експеримента и анализ на получената информация. Осъзнаваме обаче, че експеримент без теория е невъзможен. Липсата на рационални моменти понякога води поддръжници на емпиричното ниво на научното познание до необяснима абсурдност.

Следователно, методите и нивата на научното познаниемогат да съществуват един без друг и теоретичният метод винаги доминира на експерименталния, защото се основава на рационализма. Теоретичното познание прави заключенията си въз основа на отразяването на явления от всички страни, включително вътрешни връзки и модели, както и външни показатели, получени емпирично. Научните познания в този случай се реализират с помощта на концепции, изводи, закони, принципи и т.н. и се оказва обективно и конкретно, по-пълно и смислено. Методите на абстракция, създаването на идеални условия и мисловни структури, анализ и синтез, приспадане и индукция заедно правят познанието, насочено към постигането на обективна истина, която съществува независимо от дейността на познаващия субект.

По този начин може да се заключи, чеЕмпиричните и теоретичните нива на научното знание се разделят много финологично на философията, тъй като те нямат никакъв смисъл един от друг. Границата между тях е много мобилна. Емпиричният метод отваря пътя за по-сложни теоретични знания, създава проблеми и стимулира по-сложни действия. Често научното познание изглежда така, че едно ниво неусетно се влива в друга, като по този начин дава положителен ефект от нови научни открития.

Имайки предвид нивото на научното познание, невъзможно е да неда кажем за метатеоретични знания. Тя също така не е отделена от двете предишни нива на познание, тъй като тя изразява ценностите на научните изследвания. Metatheoretical ниво на знания изисква познания, придобити в емпирични или теоретични доказателства и се е оправдал, обясни, описан, и са предназначени за насърчаване на правилната организация на знания, а не създаване на хаос и не си противоречат. Основното нещо в научното познание е постигането на очевидна системна картина на света.

Така че сега ясно виждаме, че никое ниво на научно познание не може да съществува отделно. Те имат за цел, задават задачи и ги решават само в научни познания.